На територията на община Асеновград е разположено населено място с името Косово, но то няма общо с известния сръбски град, станал печално известен с бомбандировките в края на 90-те от страна на американските военни части. Селото в пловдивска област е ситуирано в Родопите, а още по-добър географски ориентир би могъл да бъде централният дял на планината, известен с името Чернатица. Нареченски бани пък е друго място, което би могло да ни помогне в локацията на селото. Този курорт и днес си остава един от най-посещаваните от хора, практикуващи лечение от балнеоложки тип. Спрямо селото, курортът отстои на само пет километра дистанция. Селото е обградено от ридове, а общо четирите на брой махали са пресечени от четири малки и постоянно пълноводни реки. Те не пресъхват почти никога, а около ридовете се забелязва девствена природа. Най-близо селото се намира до Асеновград и Пампорово, като разстоянието е съответно 30 и 36 км.
До Пловдив Косово е разделено от петдесеткилометрова дистанция, а до столицата София отстои на 197 км. Преселници от населено място с името Старо село са първите жители на пловдивското селце, като те идват за пръв път по тези земи в годините на седемнадесети век. Не е трудно да се проследи историята на страната и да се установи, че тогава тя се намира под опеката на османския поробител. Старо село се свързва с един от най-известните ни манастири, който се нарича Бяла Черква. В своя епохален роман Под игото, който е първият български такъв, Вазов развива именно там действието на своите герои, като това е старото име на Сопот, родния град на Вазов. В последните години на деветнадесетото столетие селото процъфтява най-много във всеки един аспект. Именно от този период датират и най-добре запазените къщи, много от тях все още в отлично състояние днес. Земеделието и отглеждането на домашни животни и тук е основен поминък за населението, което и в наши дни не се променя за много от селата в страната. Освен тях обаче, още поне два занаята получават сравнително добро поле за изява. Това са кираджийството и зидарството.
Двадесети век не се оказва плодотворен за Косово, което започва да се намира в постоянен процес на упадък. Близостта на мястото с курорта Бяла Черква все пак прави така, че постоянно през него да минават хора от различни краища на страната. Населеното място може да предложи освен лесен и бърз достъп до там, и традиционно ястие за любителите на кулинарния туризъм. Всъщност по-правилно е да се каже, че тук може да се опитат всички по-известни произведения на родопската кухня. Пататникът е например едно от най-приготвяните ястия за Родопите, а основната съставка са картофите. Димитър Бакалски е може би най-известният кмет на селото, поел управленските му функции през годините. Той е част от редиците на партия СДС, която отдавна се е разпаднала и днес не съществува в първоначалния си вид. От сайта на селото могат да се видят доста интересни снимки на мястото и околността, които да дадат още по-добра представа за красивата природа на любителите на туризма.
